Проекти

Федра/сияйната/ от Петър Пламенов 

По древногръцкия мит за Федра и Тезей.

Реж. Бойка Велкова
Музика – Теодосий Спасов
Сценография – Бояна Бъчварова

Участват: Бойка Велкова, Петя Силянова, Севар Иванов, Михаил Сървански, Пламен Манасиев

Според древния стих: „Да обичаш, значи да виждаш красотата и да не се боиш от светлината и“..

Древните гърци вярват, че любовта надарява душата с криле… Щом обикне тя проглежда за истината, припомня си Небето, откъдето е дошла, закопнява за вечната светлина и се научава да лети. Митът за Федра е един от най-вълнуващите въображението ни разкази, веднъж заради необичайната тема „любовното отмъщение“ и съпротивата срещу всевластието на Афродита, и втори път защото откровено се повдига въпроса: ако любовта не е само страст, но и същност на битието, защо за човека се превръща в изпитание на съдбата? Ако любовта не е нашето спасение, в какво лежи то? Според древния стих: „Да обичаш, значи да виждаш красотата и да не се боиш от светлината и“.

„Федра“ на старогръцки означава блестяща, сияйна. Всички в нейното семейство познават любовта и обичат, но всички те ще бъдат подложени на неподозирана проверка. Способен ли е днешния човек все още на велики чувства, умее ли да обича от все сърце или крие егоизма за илюзиите си? И полетял, с нелепата дързост на Икар, сам не подозиращ за заслепението си той се извисява в копнежа си до там, че губи восъчните си криле…

А Любовта иска от нас да станем по-големи от самите себе си, иска трезвост и яснота. Способни ли сме, обаче, да обичаме повече от себе си, да въздигнем другия и да разпознаем в него самата необятност на всемира, да се признаем за победени, но щастливи… Истинската мъдрост, оказва се, е възможна в мига когато опознаем , че истината не спира до разума, а продължава и се ражда като смисъл в сърцето..

Спектакълът е подпомогнат от:
Национален фонд култура
Министерство на културата на Република България
Община София